Широко разпространената практика е при подписване на предварителни договори да не се прави нотариална заверка. Такава не се изисква и според ЗЗД /Закона за задълженията и договорите, в който е уредена част от материята при сделките с имоти, вкл. и за предварителните договори/.

Някой клиенти, посредници и юристи, в стремежа си да се презастраховат изискват такава заверка при подписване на предварителен договор.

Нотариусът обаче, няма задължението да проверява текста на договора, дали в него са еднакво балансирани правата и задълженията на двете страни, дали ги предпазва от рискове, дали в договора има недействителни клаузи.

Това, което нотариусът гарантира е:

• датата на подписване на договора;
• самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт;
• прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора;

Моето лично мнение съвпада с това на законодателя. Гореизброените условия може да се гарантират от опитните посредници и юристи по подходящия начин: датата се изписва цифром и словом; прави се внимателна проверка на документите за самоличност /вкл. дали са фалшиви – чрез специална лупа, която се закупува от МВР/; страните полагат подписи на всяка страница.

При нужда може да се направи нотариално заверен препис на предварителния договор веднага след подписването му. /таксата за заверка е по 2-4 лева на страница, а при заверка на подписите в предварителния договор се заплаща такса според материалния интерес в него/

Единственият аргумент „ЗА” заверката е, че при нужда от завеждане на съдебно дело срещу неизправна страна, може да се мине по съкратена процедура и заверения договор служи за извънсъдебно основание за изваждане на изпълнителен лист.

До същия резултат се стига и без заверен договор, но отнема повече време.